Село Гела до 1900-та година административно принадлежи към Широка лъка, а днес в него има два православни храма. Населението изповядва предимно християнството, а историята и на двете църкви е интересна. Първият и по-стар храм се казва Св. Троица и е построен на мястото на съществуващ в миналото манастирски параклис. Новият храм носи името Св. Богородица, а старият е построен за период от десет години, като градежът му приключва окончателно през 1915-та. Илчо Узунски и Георги Дафов са първите инициатори за построяване на храм и през 1905-та закупуват парцел земя, на който да се съгради храма. Узунски е сираче, за което построяват параклис. Постепенно духа на религиозните традиции обхваща по-голяма част от местното население и така хората идват около храма и започват да носят камъни. По-точно ги копаят, а с тях се гради храмът. При разкопките са открити стари зидове от дялани камъни, което допълнително вдъхва кураж на селяните да продължат започнатото дело.
Няколко на брой майстори през 1910-та се включват в строежа на църквата в Гела, а на мястото се намирали три стари църкви. Името на всяка една от тях остава неустановено не само през годините, но и към днешна дата. Сред природните и културни забележителности на селото на всяка цена трябва да се спомене фолклорният ансамбъл Манол Радичев. На първо време това е самодеен състав по танци, а официално стартира на 19-ти май 1953-та. Радичев е местен жител, изявяващ се като патриот и родолюбец, но преди всичко учител и благороден човек. Когато умира, в негова памет се решава съставът да носи неговото име. Танцовият състав се посвещава най-вече на песни и на танци на местна почва, а във фестивалите на художествената дейност той се изявява активно и дори посещава събитията в Копривщица и Рожен. Не е малък броят на наградите, с които съставът успява да се окичи през годините, а първата от тях е златен медал от 1965-та. Следват още два медала от злато съответно през 1974-та и 76-та, всяко едно от трите отличия е спечелено в различен град. Последната известна награда е от 2011-та и е на фестивала за песни и танци в Свиленград.
Всяка година на 20-ти юли при параклиса Св. Илия се отбелязва местният събор, който се пада точно на Илинден. През първата събота и неделя на август се провежда друго едно интересно събитие, в което вече има доста засилено фолклорно присъствие. Става въпрос за надсвирването с гайди, към което интерес не проявяват единствено местните жители, но и хора от други краища на страната. Знае се, че през 2008-ма година за двата дни на събора общият брой на посетителите достига внушителната цифра от 12 000 души. През 2007-ма обаче провеждането на фестивала се отлага поради силни валежи от дъжд. Има и доста известни личности, които са родени тук. Радка Кушлева и досега е една от най-популярните родопски певици, която успява да запише песен, превърнала се по-късно в химн на Родопите. Филип Марински издава цели осемнадесет книги с проза, публицистика и поезия, а самият той твори активно, докато е член на Съюза на българските писатели.
